"Полезните" Фибри - Скрита Заплаха
Всичко изглежда прекрасно до момента, в който така, наречената съвършена машина - тялото ни, откаже да работи. Както всяка машина, то също има нужда от поддръжка- правилно гориво, резервни части, които да пасват, смазване.
Най-простият път за тялото не винаги е най-лекият за ума.
Хенри Милър
Подсъзнателно и напълно съзнателно ние трябва да работим в полза на това тяло, да му даваме всичко, от което се нужда, за да ни служи вярно. Начинът, по който се храним и хранителните вещества, които доставяме са в основата на правилното фукциониране и поддържане на машината. Въпреки хилядите години еволюция и краченето по хранителната верига, ние си оставаме хищници с простички нужди: протеин, за да се самовъзстановяваме, мазнини, за да се задвиждат и предпазват всички малки органни системи, въглехидрати, за да има тялото нужното гориво да изпълнява фукциите си. Проблем на съвременния човек е, че се опитва да избяга от същността и потребностите си на примитивно ниво. Дали от недостиг на животинска храна или поради други необясними причини, растителната храна заема голяма част от трапезата ни. Неосъзнавайки опасността от прекомерния ѝ прием, все по-често се попада на високо-въглехидратни диети, базирани на фибрите, суровоядство, веган храни, които ни обещават "здравословен" начин на живот, ситост и контрол над теглото.
Какво представляват фибрите
Фибрите са онези съставни вещества на растенията, които човешката храносмилателна система не може да преработи. Намираме ги във всички плодове и зеленчуци, бобови и зърнени култури. На предците ни не им се е налагало да храносмилат фибри, затова и до ден днешен не успяваме да се справим с тях. Препоръчителният дневен прием на фибри за възрастни е между 20 и 40 гр. Като пресметнем всички зеленчуци и плодове, които приемаме, защото са "полезни", всички зърнени култури, защото са "здравословни", както и вкусовите предпочитания - този грамаж се надвишава десетократно. Презадоволеността на общество ни води до изкривяване на разбиранията за това кое е полезно, кое е вредно, кое е жизненено важно и кое е пагубно за телата ни. Информираността е ключът към преосмислянето на действията ни.
Храносмилане и фибри
Накратко какво се случва в храносмилателната ни система, когато я претоварваме с растителна храна:
- стомахът ни е пригоден да смила и усвоява само животинска храна. Проблемът с голямото количесто фибри, попаднали в него, идва от там, че нито стомашните сокове могат да разградят тези вещества, нито има ензими, които да свършат тази работа. Фибрите се превръщат в топки, за разлика от другата храна, която става на каша, попиват течностите и се раздуват. Работата на стомаха е около 5 часа, през това време се секретират ензими, които раздробяват веществата. Тъй като фибрите не намаляват обема си, сензорите в стомаха дават сигнали за още ензими. Нивото на инсулина си остава високо, докато съдържанието не премине в тънките черва.
- тънките черва са малки органи с недостатъчно еластични стени. Тяхната работа се състои в това да усвоят водата и въглехидратите от стомашната каша. Когато раздутите фибри попаднат в тях, нараняват лигавицата и пречат на усвояването на хранителните вещества. В тях храната прекарва около 24 часа, докато не бъде избутана в дебелото черво.
- усвояването на хранителни вещества продължава и в дебелото черво. Там необработената храна започва да ферментира (в рамките на 72 часа), за да се отделят някои от важните микроелементи (вит К и Б). Заради неспособността да се усвоят фибрите, бактериите се размножават и ускоряват процесите си на работа. Целият процес на ферментация води до газове, подуване и болки.
Информация, с която обикновения човек не може да работи, но не е нужно да имаме медицинско образозавание (което всъщност не е критерий за знания), за да се погрижим за себе си. Плашим се от заболявания, плашим се от болници, но най-вече се плашим от лекари, които се страхуват да излязат от рамката, поставена им от медицинското общество. Гореизложената информация дава бегла представа за това какво се случва в храносмилателната система, а състоянията, до които води прекомерният прием на фибри се простират от моментен дискомфорт до ракови заболявания.
Заболявания и фибри
- Дисбактериоза Едно от най-честите заболявания на червата характеризиращо се с:
- липса на газове в червата (не протича ферментация);
- неусвоените фибри могат да се видят в изпражненията;
- хронично разстройство;
- болест на Крон;
- запек;
- синдром на раздразнените черва;
- кръвосъсирващи проблеми (поради липсата на вит К, който е продукт на бактериалната ферментация);
- анемия (липса на витамин Б12, който също е продукт на ферментацията в дебелото черво).
- задържане вода в изпражненията;
- образуване на нормални по форма и вид изпражнения (бактериите са основна съставка на изпражненията, липсата им води до разстройство);
- производство на незаменими минерали;
- предпазване на чревната слуз;
- тъканно образуване и регенерация;
- подпомагане на имунната система (бактериите в червата са отговорни за разпознаването на чужди тела, преди антителата да се заемат с тях);
- липса на протеин;
- излишък на диетични фибри;
- чревна киселина ( неспособността на панкреасът да неутрализира стомашните сокове, които се изливат директно в червата и убиват бактериите);
- разстройство;
- антибиотици и антибактериални вещества;
- изкуствени оцветители;
- химио и лъчетерапии;
- Запек
- Хемороиди
- Дивертикулит
- Синдром на раздразнените черва Характеризира се с:
- подуване
- коремни болки
- пристъпи на разстройство, които се редуват със запек
- за хората с хроничен запек, фибрите са опасни, защото правят изпражненията още по-големи и по-сухи;
- въглехидратите, богати на фибри, вдигат кръвната захар и инсулиновите нива, което е предпоставка за високи нива на стрес;
- глутенът е алерген, който се намира в повечето храни, богати на диетични фибри (паста, хляб, тестени изделия, зърнени храни);
- при наличие на стомашно-чревни смущения, най-лошата комбинация е лекарства и диетични фибри;
- Язвен колит и болест на Крон
- Колоректален рак
Едно от най-неглижираните състояния е запекът. Нелекуването и хронифицирането му водят до затруднена работа на цялата храносмилателна система. В тези случаи се препоръчва прием на фибри, за да се раздвижат червата и те наистина го правят, но никой не казва, че приемът на фибри всъщност е довел до състоянието на запек. В дебелото черво фибрените топки все още са сухи, уголемени и грапави, придвижването им е затруднено. Новата порция неусвоени фибри притискат и избутват старите, затова има движение, което е болезнено и придружено с хемороидни болести. Често запекът остава "скрит" и само малка част от фекалната маса се изхвърля.
Хемороидите представляват малки възли, работата, на които е да предпазват стените на червата от изпражненията, които преминават през тях. Високият прием на фибри утежнява работата им, водейки до уголемяване, разраняване и кървене.
Дивертикулярното заболяване е едно от коварните на дебелото черво. То представлява образуването на джобове по стените на червото. Опасността идва от голямите количества фекална маса, които се задържат дълго време без да се обработват и изхвърлят. Тези джобове се пълнят, което може да доведе до перфорация на стената на дебелото черво.
Язвения колит се характеризира с гнойни, кървящи язви на лигавицата на дебелото черво, а болестта на Крон с възпаление на лигавицата на тънките и дебелите черва. Двете състояние се характеризират с възпаления, които блокират усвояването на водата, електролитите и хранителните вещества от стомашната каша. Не се предават генетично, но се срещат в семейството, заради еднаквите хранителни навици.
За да се предотврати това състояние трябва да се изключат всички храни, водещи към разтягане на стените на червата, ферментация в дебелото черво, дивертикулит, хемороиди. Включване на месо в храненето, защото животинската храна се усвоява още в стомаха и не стига до дебелото черво.
